We’re generation of idiots – SMART phones and DUMB people

May 4th, 2014 Comments off

Корени и произход на злото (ВИДЕО)

December 15th, 2013 Comments off

50 довода защо салсата си прилича със секса! (Salsa de Cuba Edition)

November 24th, 2013 Comments off

50 довода защо салсата си прилича със секса!

(Salsa de Cuba Edition)

Източник: SalsaBG
Снимки: White Bar Plovdiv.

DS “Salsa de Cuba” – Plovdiv



50. Прехвърляш се от партньор на партньор и все още не си намерил правилния.


49. Правиш го с някой, с когото не усещаш „химия” и просто нямаш търпение да свършиш.


48. Всеки има свой собствен начин да го прави.


47. По-възрастните изпитват затруднения да наваксат на темпото на по-младите.


46. Когато се намираш на едно място с много хора, всеки иска да започне да разменя партньорите.


45. Супер е да го правиш с музика.


44. Винаги съществува ново движение, което не си виждал досега.


43. Не ти харесва, когато партньорът ти не показва емоции.


42. Представяш си, че го правиш пред публика.


41. Харесва ти да гледаш другите.


40. Забавно е да гледаш партньора си как го прави с други.


39. Понякога групово е по-забавно.


38. Харесва ти да те въртят много бързо. (използвайте въображението си)


37. Мислиш за него ден и нощ и просто не можеш да се наситиш.


36. Правиш го по цяла нощ и когато свършиш, и двамата с партньора ти сте горещи, потни и напълно изтощени.


35. Ставаш раздразнителен, ако не получиш достатъчно.


34. Следиш колко дни/седмици/месеци са минали от последния път.


33. Ако си ужасно добър, започваш да таксуваш за услугите си почасово.


32. Учиш другите как да го правят.


31. Визуалният контакт е важен.


30. Жените се чувстват задължени да оказват лека съпротива.


29. Помнете: Мъжът контролира!


28. На мъжа му харесва, когато гледа две жени да го правят.


27. Колкото повече го правиш, толкова по-добър ставаш.


26. Нищо не може да замени опита.


25. Има значителен брой сайтове с визуално онагледяване на различни позиции и комбинации.


24. Усмихваш се, само като си помислиш за него.


23. Отиваш на парти, за да го направиш.


22. Притесняваш се, когато го правиш с по-добър от теб.


21. Понякога дори не знаеш името на партньора си.


20. Истински добрите са уважавани.


19. Би пропътувал голямо разстояние, за да го направиш.


18. Жените се разтреперват от възможността да го направят с някой истински добър.


17. Когато го правиш, се случва да се контузиш, да получиш синини и белези, но сиказваш: „Това е част от играта.”


16. Добре е да си се отпуснал преди да започнеш и да си загрял преди истинското изпълнение.


15. Ако те смятат за добър, трябва да пазиш своята репутация.


14. Искаш да споделиш своя опит с останалите.


13. Имаш партньори, които не възразяват да бъдат използвани за упражняване и забавление.


12. Партньорите ти се отбиват у вас за едно бързо.


11. Съседите се оплакват от шума, който правите с партньора ти.


10. След като го направиш с някой добър, просто не можеш да не разкажеш на приятелите си.


9. Случайно си забравил своя вещ в дома на твоя партньор.


8. Има правила за „предпазване”, но никой не се съобразява с тях.


7. Толкова много жени/мъже, а толкова малко време.


6. Перфектно е, когато и двамата сте в един и същи ритъм.


5. Няма нищо по-хубаво от това да го направиш с професионалист.


4. Можеш да имаш множество партньори, стига постоянният ти да не знае.


3. Мъжете не остават безразлични, когато жената поеме контрола.


2. Никога няма да забравиш първия си партньор, този, който те е научил.


1. Щастлив си, когато имаш достатъчно пространство да се развихриш.

:)

 

Categories: Uncategorized Tags:

Planet Earth is YOU (Видео)

November 8th, 2013 Comments off

Истината за “Часът на Земята”

March 24th, 2013 Comments off

Часът на Земята?!? Не, благодаря!
Като запален еколог не пропускам да отбележа всички инициативи и програми целящи да повдигнат интереса на хората към проблемите на Земята. До сега винаги съм се включвал активно във всякакви подобни инициативи, като например “Часът на Земята”. Дори първият ми пост в този блог преди две години беше именно за Часът на Земята (Earth Hour). Като се замисли обаче човек и се порови в нета и потърси малко повечко информация по темата ще види, че всъщност “Часът не Земята” се оказва една в най-добрия случай благородна лъжа!

И преди да сте ме анатемосали и проклели навеки ще споделя няколко логични довода, пък нека всеки си прецени за себе си. Да предположим, че цъкна копчето на лампата за 1 час. Какво се получава на практика – бездействието на 20 ватовата крушка ще спести на планетата колосалните 0,02 kW/h електроенергия. Да, същата тази енергия, която едно PC гълта за няма и 5 минути, да не говорим за климатика на чичо Иван от съседния апартамент, който е набримчен на 29 градуса, та да може леля Мара да се разхожда по секси потник. А колко унищожава автомобил с 4 литров двигател, в който екопартиот си зарежда мобилния телефон за да не разхищава енергия??? А осветлението на рекламните билбордове? А шадраваните пред НДК…?

На теория изгасването на тока за час би могло да намали вредните емисии, които бълват електроцентралите. Но дори ако всеки човек на Земята изгаси лампите си (следователно допринесе за редуцирането на въглероден диоксид в атмосферата), ефектът би бил все едно Китай да спре да излъчва вредни емисии за по-малко от 4 минути.

Британските оператори на електрически мрежи откриха, че кратко прекратяване на консумацията не води до по-малко количество енергия в мрежите и следователно не намалява емисиите. Напротив. Изгасването на лампите е засенчено от ускорената употреба на въглища и газ за възстановяване на консумацията след ”Часът на Земята”.

Свещите, които палят някои от хората, угасили осветлението, никак не са ”приятелски настроени” към околната среда. Те са изкопаеми горива, почти 100 пъти по-малко ефективни от крушките с нажежаема жичка. Употребата на една свещ на мястото на крушката заличава всякаква възможност за намаляване на въглеродния диоксид в атмосферата. Използването на две вещи пък увеличава отделянето на вредни вещества.

А? Какво? Като че ли дочувам плахи гласчета, които се опитват да кажат, че “Часът на Земята” е символична проява. Дами и господа, според мен времето за символични прояви е минало…отдавна…много преди да се родим ние. Още повече, че човешката психика е така устроена, че приема тази символика като универсален сапун. Измива си ръцете с нея и още преди да са изсъхнали пак си кара 4-литровата кола, пак си бримчи яко климатика, пак твори енергоразхищаващи безсмислици, но е със спокойна съвест – угасих си лампата за час и всичко е наред. Защо трябва да стоим на тъмно? Защото протестираме, казват те, срещу промените в климата. Чудесно, но защо да изключа лампата в стаята, питам пак аз. Защото, казват те, така отправяме послание, че ни е грижа за Земята. Послание към кого? Към Земята?

Хайде сега да видим кой стои зад т. нар. Час на Земята. Не са тъпи, повярвай ми. Това е една от най-богатите природозащитни организации в света, WWF, точно така онези с пандата. Само преди 4 години докато твърдяха как от годишната дейност на всеки обикновен гражданин на света се оделят около 18-20 тона въглероден двуокис, същите тези природозащитници предлагаха частни екскурзии с Боинг 757 над най-интересните природни кътчета на земята за скромната сума от 65 000 $ на човек. Няма лошо. Който ги има, нека ги дава. За да измине обаче 36 000 мили (както пише в рекламата на екскурзията), този самолет трябва да изгори 100 000 галона гориво и да излъчи в атмосферата приблизително 1 200 тона въглероден двуокис.

Същото е и с инициативи от сорта на “Да изчистин България за 1 ден”. Хубаво, изчистваме я, а после? След седмица или две (да бъдем малко оптимисти все пак) е отново същата кочина. И така, когато в уречената вечер вие се потопите в романтиката на свещите (които също отделят CO2 и други вредни газове) аз ще си чета книжка на 20 ватовата лампа.

Специални благодарности на Явор Тодоричков за неговите възгледи по темата, използвани в настоящата статия!

Още по темата:

Часът на лицемерието (One Stiff Second) (на Български)
Не гасете лампите! (Бьорн Ломбърг) (на Български)
The untold truth about Earth Hour (на Английски)
The truth about Earth Hour (на Английски)

Накрая ще ви оставя в ръцете на George Carlin, за да помислите върху този и някои други въпроси за опазването на природата.

Categories: Conspiracy Theory, Екология Tags:

2 февруари – Световен ден на влажните зони

February 2nd, 2013 Comments off

Вече 42 години на втория ден от февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. Това е повод в цял свят граждани, организации и институции да обърнат внимание на значението на влажните зони за живота на населението на Земята. Тази дата не е избрана случайно. На 2 февруари 1971 г. е подписана Конвенцията за влажните зони, известна повече като Рамсарска конвенция. Документът носи името на град Рамсар, Иран, където е подписан. Тази година фокусът е насочен към влажните зони и управлението на водите.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В списъка на Рамсарската конвенция са включени 11 влажни зони от България – местността Пода, край Бургас, езерата Атанасовско, Вая, Сребърна, Дуранкулак, Шабла и Поморийско, комплекс Ропотамо, остров Ибиша, комплекс Беленски острови и карстовия комплекс Драгоманско блато. Важно е да знаем, че влажните зони са резервоар на чисти води и богато биоразнообразие, но също така и източник на много ресурси за нас хората – риба, сол, дивеч и др.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях фауна и флора. Те са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята, имат изключително важна  роля за кръговрата на водата, ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води, предпазват от наводнения, важни са за смекчаване на климатичните промени, имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и пр., предлагат добри условия за отдих и туризъм.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Основната цел на кампанията за Световния ден на влажните зони през 2013 година е да  се повиши обществената отговорност за взаимната зависимост между водата и влажните зони, за да се акцентира върху начините за равномерно, справедливо разпределение на водата между различните заинтересовани страни и да се разбере, че без влажните зони няма да има и вода.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимки: Ивелин Моллов

Източници: http://www.dnevnik.bg/blogosfera/post.php?id=33215
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1034576
http://www.burgasnews.com/vazhni-novini/malka-novina/68528-za-42-ri-pat-otbelyazvame-den-na-vlazhnite-zoni

Categories: Екология Tags:

Геокешинг и опазване на природната среда

November 18th, 2012 Comments off

След последните ми няколко разговора с приятели геокешъри и с приятели мъгъли се заформи един много интересен казус, който аз като еколог, не мога да подмина с лека ръка. Та приятелите ми геокешъри споделиха, че и те са имали подобни разговори с мъгъли, каквито имах и аз, а именно, че геокешинга замърсява околната среда! Технически погледнато наистина ние слагаме “чужди” предмети в природата, направени от неразградими материали (най-често пластмаса, метал и стъкло), което може да се разгледа, като замърсяване. Аз винаги съм отговарял първосигнално на подобни твърдения и винаги казвах “Е, свършиха се всичките пластасови бутилки и найлони, разхвърляни навсъкде сред природата, та нашите кутийки взеха да ви пречат!”. Всъщност напоследък се позамислих доста върху този проблем и реших да проуча въпроса малко по- в дълбочина. Ето какво открих…

Попаднах на една научна статия от някой си Brendon G. Patubo със заглавие “Environmental Impacts of Human Activity Associated with Geocaching” (Въздействие върху околната среда от човешки дейности свързани с геокешинга). Като цяло останах много изненадан, че има такъв сериозен труд посветен на тази тематика, но явно този “проблем” е широко разискван сред геокешърите.

Та според Patubo геокешинга може да бъде неофициално групиран към по-широкото понятие “recreational ecology” (рекреационна екология), така че той първо започва разясняването на този термин. Рекреационната екологията изучава въздействието върху околната среда от туризма и отдиха на открито и управлението на тези дейности (Monz et al., 2010). Друг термин, според Patubo, който също свободно се вписва с геокешинга е екотуризма. Hanney (1999) определя екотуризма като “пътуване до крехки, девствени и обикновено защитени територии, които се стремят да бъдат под по-слабо въздействие от страна на човека и обикновено са малки по размери. Екотуризма помага да образова пътника; осигурява средства за опазване на природата; има пряка полза за икономическото развитие на местните общности; и насърчава зачитането на различните култури и човешките права.” Въпреки, че определението Hanney идва на фона на изучаване на този предмет в контекста на екологичния туризъм в развиващите се страни, терминът все пак може да се прилага за геокешинг в по-широк смисъл.

Според Patubo няколко фактора основно засягат промените в околната среда при екотуризма. Един водещ фактор е утъпкването от туристи. Това е едно широко изследвано смущение на околната среда, защото ефектите са видимо забележими. Изследванията в тази насока показват, че утъпкването извън обособените пътеки има както преки, така и косвени въздействия, както върху почвата, така и върху растителността. Уплътняването на почвата е едно от преките въздействия, което води до намаляване на пространството между почвените  пори и оттам променя водния отток и води до косвени въздействия като ерозия на почвата (Monz et al., 2010).  Освен това туристите и другите посетители допринесят за разширяването на пътеките или създаване на вторични пътеки, което води до увеличаване на загубата на растителност или разширяване на зоната със смущения върху фауната. Също така доста често, туристите се отклоняват от официално разработените пътеки, за да достигнат до определени райони и по този начин смущенията могат да се простират далеч от локализирания коридор.

Макар и малкото научни изследвания в областта на рекреационната екология и екотуризма все пак те осигуряват някои важни възгледи, коите се прилагат и за геокешинга. Важен аспект на проучванията е, че те са полезни за управленските практики приложими за природна среда подложена на засилен трафик от хора, които геокешинга също използва. Groundspeak и уебсайта им geocaching.com е помогнал на компанията да консолидира геокешинга в по-единна и стандартизирана обществена дейност. От тази гледна точка съвсем ясно и точно е разгледан въпросът за възможните места, където може да се играе геокешинг. Като цяло, туристите и природолюбителите (в това число и геокешърите) демонстрират вродено чувство, когато става въпрос да се оставят нещата такива, каквито са били преди да дойдат, но разрастването на геокешинга, като игра откри туризма за мнозина, които не са запознати с правилното държане и правилата за присъствието им в природата. Освен това, геокешинга, по своята същност, нарушава простото правило “без да се оставя следа”,  защото кеш контейнерите остават в природата, дори и след като хората си отидат. Скот Силвер, изпълнителен директор на Wild Wilderness,  група за застъпничество и насърчаване на публичната осведоменост за запазване на националните гори, твърди “дали считате геокеш кутията за опадък или за полу-перманентно скривалище, на практика това е срещу регламентите на националените и горски паркове” (Blouin, 2008).

Освен това, същесвува голяма вариабилност за това какво представлява правилният геокешинг етикет и има различни правила за определени места, агенции и организации, които управляват или притежават земята.  На някои места, като някои национални паркове в САЩ например, се изисква да се попълват писмени заявления за разрешения за скриване на кеш на дадено място (Schlatter & Hurd, 2005). Има и насоки и изисквания специално за геокешинга, като например какви са разрешените контейнери и какво съдържание може да бъде пуснато в тях. В крайна сметка съществува вариабилност и в управлението на играта и често въпросите се решават случай по случай. Освен в националните паркове и защитените територии, които са с по-пряк контрол и възможности за управление, прилагането на смекчаващи мерки от въздействието от геокешинга в други открити пространства и извън туристическите пътеки може да стане трудна задача. Тъй като GPS приемниците показват пътя до кеша под права линия е трудно да се контролира как гекешърите биха подходили към него – по пътеката или извън нея. За това е важно в описанието на кешовете да се указва изришно на такива места, от къде да се тръгне, описание на трасето и особености. Особено полезно е публикуването, като допълнителни точки началото на пътеки и други специфични за района особености (места за почивка, чешми и т.н.), както и ясно да са оповестени правилата и насоките за поведение в определената местност.

Тъй като Groundspeak се превърна в основния орган контролиращ геокешинга, трябва да има повишена отговорност от страна на компанията и тя трябва да продължава да повишава осведомеността на геокешърите относно въздействието на геокешинга върху околната среда. Важна стъпка в това отношение е, че в geocaching.com се разглеждат и препоръчват мерки за намаляване на въздействието на скривалищата и кешовете, което е от голяма полза. Допълнително трябва да се увеличи интереса на собствениците на кешове  към начина, по който скритите от тях кешове се отразяват на заобикалящата ги среда.

Едно от решенията на този проблем, който е предприел Groundspeak е неформална програма наречена “Кеша – вътре, боклука – навън” (Cache In Trash Out – CITO), която насърчава всички, които участват в геокешинг играта да почистват местата, които посещават, когато търсят или крият кеш. Презумцията на CITO е геокешърите да се отнасяме с уважение към околната среда. “Света е нашата игрална дъска, нека я поддържаме чиста!” е мотото на CITO инициативата и участващите в нея. Този лозунг би трябвало да се превърне в правило в геокешинга като морален етикет, който също ще помогне на широката общественост с осведомеността относно въздействието на геокешинга върху околната среда.

CITO е широка разпространена практика по цял свят. По моите наблюдения CITO се практикува и в България и то с не малък ентусиазъм от доста геокешъри, но според мен тази практика трябва да стане неизменна част от всяко едно геокешинг излизане и да се прави от всички участващи в играта. Това ще е не малка “коменсация” за кеша, който сте оставили сред природата и последващите негативни въздействия от евентуалното му бъдещо търсене от други геокешъри.

Друг положителен ефект от геокешинга върху природата според мен, са и такива кешове, които научават търсещия ги нещо за природата, нейното опазване и съхраняване. Освен традиционните кешове, посветени на тази тематика, неоценима е ролята на т.нар. “земни кешове” – Earth Caches. Най-големия плюс при тях, е че първо няма физическа кутия, която да “замърсява” околната среда и второ винаги човек научава нещо полезно за планетата, когато посещава такива места и търси такива кешове. Броя на този тип кешове в България също се увеличава напоследък, но е далеч под нивото, на което трябва да бъде. Има много красиви и уникални природни кътчета в страната ни, които си заслужава да се видят и на които с малко повече мислене и усилия може да се направят earth кешове. А усилията си заслужават.

В заключение ще кажа само, че всеки един занимаващ се с геокешинг трябва да има предвид, че тази игра е уникална в много отношения. Едно от тях е, че освен забавление тя е и отговорност! Отговорност всеки един от нас да пази природата, когато крие и търси кешове и да прави всичко възможно да не я уврежда и замърсява докато се забавлява. Едно простичко правило “Leave nothing but a footprint, take nothing but a photograph!” (Оставяй само стъпки и не взимай нищо освен снимки!) e отличен съвет винаги, когато се намирате сред природа, независимо дали за геокешинг или не. Присъствието на кутийките, които оставяме може лесно да се компенсира от всеки един от нас с практикуване на CITO и други дейности, при които със самото си присъствие този кеш помага много повече както на природата, така и на хората, отколкото да нанася вреда.

Литература

Blouin, N. (2008). Does Geocaching Violate Leave No Trace?. BackpackerMagazine. Retrieved May 25, 2010, from http://www.backpacker.com/april_2008_geocache_leave_no_trace/nature/12342
Haney, M. (1999). Treading Lightly?. Environment, 41(5), 4-9, 28-33.
Monz, C. A., Cole, D. N., Leung, Y., & Marion, J. L. (2010). Sustaining Visitor Use in Protected Areas: Future Opportunities in Recreation Ecology Research Based on the USA Experience. Journal of Environmental Management, 45(3). 551-562.
Schlatter, B., & Hurd, A. (2005). Geocaching: 21st-Century Hide-and-Seek. Journal of Physical Education, Recreation & Dance (JOPERD), 76(7), 28.

Categories: Geocaching Tags:

Ползите от НЕпушенето

September 30th, 2012 Comments off

Categories: Здраве Tags:

5 ползи от пиенето на вода рано сутрин

September 25th, 2012 Comments off

Categories: Здраве Tags:

Геокешинг наръчник за начинаещи

August 25th, 2012 Comments off

Кредо на геокешъра
Когато поставям и търся геокешове, АЗ:

- няма да застрашавам себе си и другите;
- ще спазвам законите и установените правила в района;
ще уважавам частната собственост и ще искам разрешение, когато е необходимо;
- ще избягвам да причинявам нарушения и обществено безпокойство;
- ще сведа до минимум въздействието върху природата, породено от мен самия и от другите;
- ще зачитам другите;
- ще пазя цялостта на частите на играта.

Кредото на геокешъра е предназначено да ориентира новите играчи в етиката на геокешинг общността, както и да дава насока на по-опитните играчи в неясни ситуации, така че всички да се наслаждават на геокешинга. Пълният текст с примери на английски се намира на www.geocreed.info.

Рейтинг за трудност и терен

Геокешовете се степенуват със звездички от 1 (най-лесни) до 5 (най-трудни) в две категории: трудност и терен.

Ранг по трудност

  • * лесен - Контейнерът не е покрит или е на очевидно място, и лесно се разпознава като геокеш. Изисква не повече от няколко минути търсене.
  • ** нормален - Контейнерът е скрит на едно от няколко възможни места, или е маскиран добре за да се слива с обкръжението. Може да отнеме до половин час търсене.
  • *** предизвикателен - Контейнерът е добре скрит в едно от няколко възможни места, маскировката му може да се сбърка с част от обкръжението. Ще затрудни дори опитен геокешър и може да отнеме повече от 1 час търсене.
  • **** труден - Контейнерът е много добре скрит в едно от много възможни скривалища, или маскировката му изглежда да е част от обкръжението. Ще е голямо предизвикателство за опитен геокешър и може да изисква няколко посещения докато бъде намерен.
  • ***** екстремен - Намирането на контейнера е сериозно умствено/физическо изпитание, което изисква специални познания, умения или екипировка.

Ранг по терен

  • * достъпен за инвалидни колички - Пътеката до кеша е павирана, къса (под 1 км) и на сравнително равен терен. Контейнерът трябва да може да се стигне от човек в инвалидна количка.
  • ** подходящ за малки деца - Пътят до кеша е маркиран и не по-дълъг от 3 км. Няма резки промени във височината и буйна растителност.
  • *** неподходящ за малки деца - Пътят до кеша е подходящ за повечето възрастни и по-големи деца, но може да бъде по-дълъг от 3 км, да включва вървене извън пътеки, през растителност или с по-стръмни промени във височината.
  • **** само за опитни ентусиасти - Пътят до кеша вероятно е извън пътеки, през буйна растителност, включва стръмни изкачвания и спускания или е по-дълъг от 15 км. Може да изисква пренощуване.
  • ***** изискващ специална екипировка - Пътят до кеша изисква специално оборудване (например екипировка за гмуркане, за скално катерене, лодка или 4х4 превозно средство) и умение да се използва, без което достигането до кеша е изключително трудно.

Половин звездичка
Няма официални определения за ранговете с половин звездички. Те отразяват междинни класове, и собствениците на кешове могат да ги използват по своя преценка. Например, кеш с терен 1.5* показва много лесна разходка (по-лесна от терен **), но кешът не е достъпен за инвалиди. Друг пример, 2.5* за трудност би могло да означава маскировка, която лесно може да се сбърка за част от околната среда, но има малко възможни скривалища.

За да оцените вашия кеш, можете да използвате рейтинговата система, предложена от clayjar.com и е официално приета от geocaching.com. Тя е преведена и на български и се намира тук.

Размери на контейнерите

Според упътването на Граундспийк за размерите на контейнерите те се поделят в следните категории:

Other Cache Size Icon Други – Вижте описанието на кеша за повече информация. Това са кешове с размери различни от всички долупосочени. Най-често се касае за т.нар. нано кешове. Те са нистина дребни контейнерчета (под 10 ml), които съдържат само мъничко навито парче хартия, което е дневника.
Micro Cache Size Icon Микро – Контейнер с вместимост по-малко от 100 ml. Например за стандартен микро контейнер се приема 35 mm кутийка от филмова лента. Това е мъничък контейнер, който обикновено съдържа само логбук и моливче. Понякога може да няма и молив.
Small Cache Size Icon Малък – Контейнер с вместимост 100 ml или по-голям, но при всички случаи по-малък от 1L. Има всякъкви разновидности – виж по-надоу за примери.
Regular Cache Size Icon Нормален – Контейнер с вместимост 1L или по-голям, но при всички случаи не по-голям от 20L. Примери: голяма пластмасова кутия за храна или празна метална кутия за амониции, приблизително с размерите на кутия за обувки.
Large Cache Size Icon Голям – Контейнер с вместимост 20L или повече. Пример: Голяма пласмасова кофа.
 Не е избран – Когато не е избран размер на кутията в описанието на кеша се касае за виртуален кеш или евент, където реално не търсите физически контейнер.

Каквито и контейнери да се използват те трябва задължително да отговарят на няколко много важни условия: да са 100% водонепропускливи и да са издръжливи (да могат да оцелеят продължително време изложени на атмосферните условия). Препоръчително е контейнерите да са пластмасови (но от здрава, хубава пластмаса) или метални, но ако са метални задължително трябва да са неръждаеми. Не се препоръчва използването на стъклени контейнери и бурканчета – просто защото стъклото лесно се чупи, а дори и да е изръжливо металната капачка ръждясва след време и пропуска вода. Не се препоръчва използването на тръби за кешове, защото през зимата се свиват и могат да засмучат вода, освен това много наподобяват т.нар. тръбни бомби (pipe bombs) и придизвикват голяма паника, когато ги намери мъгъл. Не се препоръчва използването на опаковки от лекарства (повечето са водонепропускливи, с малки изключения), дъвки, тиктак и изобщо всякакви пластмасови опаковки, които не са водонепропускливи и лесно се раграждат под слънчева светлина и топлина. Всякакви метални контейнери, които не са неръждиви – опаковки от парфюми, за кафе и др. са наистина неподходящи.

Типичен
магнитен нано кеш с монета за мащаб.

Bison Tube (контейнер за хапчета) – на
границата между нано и микро.

Стандартен
35мм микро кеш.

Типичен
малък контейнер – плажен сейф (beach safe).

Стандартен
малък контейнер.

На
границата между малък и нормален.

Типичен
нормален контейнер, пластмасов от типа Lock&Lock.

Стандартна
метална кутия за амониции.

Различни
пластмасови контейнери с нормален размер.

 

Типичен
голям кеш – 20 литрова пластмасова кофа.

Друг
вариант на голям кеш.

Огромен
кеш контейнер.

Атрибути

Собствениците на кешове могат да добавят различни атрибути към страницата на кеша, който предоставят за публикуване. Те представляват малки квадратни иконки, които се появяват на страницата на кеша под менюто за логване. Тези атрибути дават полезна информация на останалите геокешъри относно това какво да очакват когато отиват да търсят дадения кеш. Атрибутите са разделени в няколко категории, изброени по-долу. Обикновените членове могат да добавят до 10 атрибута на кеш, а премиум членовете до 15.

Разрешения Опасности Съоръжения/удобства
 велосипеди
 палене на огън
 кучета
 коне
 джипове
 мотоциклети
 вседеходи
 моторни шейни
 каравана
 пропасти/падащи камъни
 ловен район
 опасен район
 отровни растения
 тръни
 опасни животни
 кърлежи
 изоставена мина
 
 достъпен за инвалиди
 къмпинг
 паркинг
 обществен транспорт
 маси за пикник
 вода за пиене
 обществени тоалетни
 телефон
 достъпен с детска количка
 гориво
 храна
Специални Условия Оборудване
 изгубено-намерено
 колективен кеш
 подходящ за деца
 отнема по-малко от час
 къса разходка (до 1 км)
 средна разходка (до 10 км)
 дълга разходка (над 10 км)
 значително вървене
 трудно катерене
 може да изисква газене
 може да изисква плуване
 достъпен по всяко време
 препоръчителен през нощта
 достъпен през зимата
 панорамен изглед
 изисква потайност
 има нужда от поддръжка
 добитък
 нощен кеш
 крайпътен кеш
 изоставена сграда
 полева загадка
 сезонен достъп
 подходящ за туристи
 частна собственост
 работа в екип
 плащане на такса
 за катерене
 лодка
 за гмуркане
 фенерче
 UV светлина
 снегоходки
 ски
 специален инструмент
 безжичен трансмитер
 катерене по дърво
 

 Любими кешове (Favorite points)

 Може би сте забелязали този знак () в горния десен ъгъл на описанието на кешовете?! Избирането на “любими” кешове има няколко предназначения. От една страна ви помага лесно  да видите тези кешове, които поради някаква причина са ви харесали най-много и сте ги “наградили” със favorite point. От друга страна, кешовете, които са наистина качествени и се харесват на геосешърите събират повече favorite points и по този начин останалите кешъри разбират, кои кешове са качествени и кои кешове биха предпочели да търсят. Получава се един вид гласуване за най-хубавите кешове. Принципа на действие е следния: за всеки 10 намерени кеша, получавате 1 favorite point, с която можете да “гласувате” за даде кеш или с други думи да си изберете един кеш за любим. За съжаление само премуим членовете могат да правят това. Обикновените членове не получават favorite points и не могат да ги използват. Ако обаче на по-късен етап си купите премуим членство в Geocaching.com, то ще получите по 1 favorite point за всеки 10 кеша, които сте открили и като обкновен член, така че намереите ви кешое не се губят. Освен това можете да давате favorite points само на чужди кешове (не на ваши собствени) и то само на такива, които лично сте намирали (т.е. трябва да има Found it лог в този кеш с вашия ник).  Ако някой кеш, който сте си избрали за любим се архивира, можете да си оттеглите favorite точката и ще имате възможност да я дадете на някой друг кеш. Това можете да правите по принцип със всички кешове! Ако в даден момент сте решили, че кеша вече не ви е любим можете да си върнете favorite точката по всяко време. В заключение – любимите кешове или favorites си остава един вид рейтингова система за оценка на кешовете. Кешове с повече favorite points най-вероятно са доста над средното ниво и са с високо качество и много вероятно да ви харесат. Съществува още една рейтингова система за гласуване за качеството на кешовете, наречена GCVote, но за нея се изисква допълнително инсталиране на адд-он или плъг-ин за браузъра, който използвате. Всичко за GCVote е обяснено подробно – тук.

Източници: Geocaching. com, www.geocaching-bg.org, www.cachingbox.com

Categories: Geocaching Tags: